3 июл. 2024 г., 08:58

Паметникът

560 1 0

Той седеше на стълбите.

(Хората идваха и си отиваха.)

Слънцето целуваше босите му нозе

и се превръщаше в състрадание.

Успокоените цветове на есента

летяха с въздуха и се събираха на

букети около стълбите, в нозете му.

(Хората минаваха покрай него.)

Отдалеч още можеше да се види

светлината на лицето и ръцете му,

меките продължаващи движения

на неподвижното тяло,тишината…

(Хората следваха задълженията си.)

Спрях едно момиче,което ми харесваше

и попитах за нозете му, за него.

 

Тогава ме погледна и се усмихна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...