Панаирът
Балоните се пукнаха
и циганските люлки спряха.
Стрелбищата погълнаха
неточните ми попадения.
Усърдно празна тишина...
Да кажем, че е късно вече
за топки захарен памук
и захаросани петлета
с опулени от гняв очи.
Наистина е късно вече...
Огромен и отчаян залез
облиза с хищните си устни
уплашените въртележки,
изяде всички хвърчила.
И панаирът посивя...
А аз осъмнах с тъмни сенки
и с лепкави от студ ръце.
Едва успях да се събудя
след тази Юдина целувка.
Но бях на сто години вече!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
