Балоните се пукнаха
и циганските люлки спряха.
Стрелбищата погълнаха
неточните ми попадения.
Усърдно празна тишина...
Да кажем, че е късно вече
за топки захарен памук
и захаросани петлета
с опулени от гняв очи.
Наистина е късно вече...
Огромен и отчаян залез
облиза с хищните си устни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.