Панаирът
Балоните се пукнаха
и циганските люлки спряха.
Стрелбищата погълнаха
неточните ми попадения.
Усърдно празна тишина...
Да кажем, че е късно вече
за топки захарен памук
и захаросани петлета
с опулени от гняв очи.
Наистина е късно вече...
Огромен и отчаян залез
облиза с хищните си устни
уплашените въртележки,
изяде всички хвърчила.
И панаирът посивя...
А аз осъмнах с тъмни сенки
и с лепкави от студ ръце.
Едва успях да се събудя
след тази Юдина целувка.
Но бях на сто години вече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени