radiola (Рада Димова)
176 3135
Nov 22, 2012, 4:40 PM

Панаирът 

  Poetry » Other
630 0 6

 

 

 

                                Балоните се пукнаха

                                и циганските люлки спряха.

                                Стрелбищата погълнаха

                                неточните ми попадения.

                                Усърдно празна тишина...

 

                                Да кажем, че е късно вече

                                за топки захарен памук

                                и захаросани петлета

                                с опулени от гняв очи.

                                Наистина е късно вече...

 

                                Огромен и отчаян залез

                                 облиза с хищните си устни

                                 уплашените въртележки,

                                 изяде всички хвърчила.

                                 И панаирът посивя...

 

                                  А аз осъмнах с тъмни сенки

                                  и с лепкави от студ ръце.

                                  Едва успях да се събудя

                                  след тази Юдина целувка.

                                  Но бях на сто години вече!

© Рада Димова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??