17 янв. 2021 г., 23:14  

Папка "Кошче"

635 6 16

 

Знай, много често те забравям!

Стоиш отритнат в папка "кошче".

За теб не мисля. И отдавна

не ме боли. Не страдам нощем.

Смених си дрехите. Адреса.

Косата си подстригах - къса.

Сълзи ли? Не. Не знам къде са!

Защо ли всъщност днес те търся?

Защо ти пиша стих несръчно,

защо листът ме гледа мрачно?

Какво ли ще ми препоръчаш?

Настъпвам пръстена си брачен.

И искам пак да те забравя.

(за мен е лесно. Имам опит.)

Започвам все от  изневярата

(та вярността си е утопия).

Ще сложа токчета. Коприна.

Ще бъда най - красива. Нощ е.

Това писмо...май ще замине

при теб - директно в папка "кошче".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...