19 февр. 2014 г., 21:08

Парадоксът на нашето време...

668 0 0

Парадоксът на нашето време е обсебващ, властващ и циничен!

Да се учиш  на добро в Това време е трудно... злобата е завладяла всеки от нас.

Да направиш добро, насреща добрина не ще да получиш.

Да обичаш  в Това време е като на глухия песен да пееш.

Да се довериш е като да дадеш ножа да те наранят.

Да се стремиш към мечтите, си камъни по теб ще хвърлят.

Какво ни остава в едничкия живот?...

Да обичаме безмълвно, да правим добро, да се стремим към върха и като се изкачим, да изкрещим "Аз живях така и постигнах своята мечта"!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...