19.02.2014 г., 21:08

Парадоксът на нашето време...

667 0 0

Парадоксът на нашето време е обсебващ, властващ и циничен!

Да се учиш  на добро в Това време е трудно... злобата е завладяла всеки от нас.

Да направиш добро, насреща добрина не ще да получиш.

Да обичаш  в Това време е като на глухия песен да пееш.

Да се довериш е като да дадеш ножа да те наранят.

Да се стремиш към мечтите, си камъни по теб ще хвърлят.

Какво ни остава в едничкия живот?...

Да обичаме безмълвно, да правим добро, да се стремим към върха и като се изкачим, да изкрещим "Аз живях така и постигнах своята мечта"!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...