18 янв. 2019 г., 04:25  

Паралелна реалност

1.2K 6 1

В една паралелна реалност
Докосването има памет
връщаш се всеки път като си тръгваш запоследно
А "не те обичам вече" е друг начин да ме накараш да се усмихна
В една паралелна реалност
Щастието е в сегашно време
пускаш ме да си тръгвам само, за да ме дочакаш да се върна отново "вкъщи"
А, разстоянието между нас е не повече от протягане на ръцете
В една паралелна реалност
Древногръцката митология е вярна

Аз и ти сме били две отделени половини

Които цял живот са се търсили

За да се намерят

И да се слеят отново в едно цяло
Ние
Уви.. проклета да е реалността, която ни събра, за да ни остави непознати.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела ДЕ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...