Бездуховни в земната плътност,

забравили основното си сетиво...

криволичим към своята същност

отново с въпросът:"Що е любов?"

И не е чудно, че в сенки кръжим...

битувайки в телата си тленни.

Търсим себе си, молитви мълвим,

бродейки в паралелни вселени.

Вкопчени здраво в този живот

без видимост за своята мисия.

Водени с всеки миг към своя финал

очакваме тъй желаната истина.

С всяко утро откриваме новият Аз,

с всеки жест звънват душевните струни,

под гърдите  тиктака сърдечен компас

и мечтаем... и обичаме като луди.

Ще пропуснем с купища, може би...

приключения, откривателства и пейзажи,

но дълбоко ще имаме в себе си, онзи любим,

миг вълшебен, който от всичко ни пази.