12.01.2024 г., 6:43

Паралелни вселени

327 0 0

Бездуховни в земната плътност,

забравили основното си сетиво...

криволичим към своята същност

отново с въпросът:"Що е любов?"

 

И не е чудно, че в сенки кръжим...

битувайки в телата си тленни.

Търсим себе си, молитви мълвим,

бродейки в паралелни вселени.

 

Вкопчени здраво в този живот

без видимост за своята мисия.

Водени с всеки миг към своя финал

очакваме тъй желаната истина.

 

С всяко утро откриваме новият Аз,

с всеки жест звънват душевните струни,

под гърдите  тиктака сърдечен компас

и мечтаем... и обичаме като луди.

 

Ще пропуснем с купища, може би...

приключения, откривателства и пейзажи,

но дълбоко ще имаме в себе си, онзи любим,

миг вълшебен, който от всичко ни пази.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...