12.01.2024 г., 6:43

Паралелни вселени

331 0 0

Бездуховни в земната плътност,

забравили основното си сетиво...

криволичим към своята същност

отново с въпросът:"Що е любов?"

 

И не е чудно, че в сенки кръжим...

битувайки в телата си тленни.

Търсим себе си, молитви мълвим,

бродейки в паралелни вселени.

 

Вкопчени здраво в този живот

без видимост за своята мисия.

Водени с всеки миг към своя финал

очакваме тъй желаната истина.

 

С всяко утро откриваме новият Аз,

с всеки жест звънват душевните струни,

под гърдите  тиктака сърдечен компас

и мечтаем... и обичаме като луди.

 

Ще пропуснем с купища, може би...

приключения, откривателства и пейзажи,

но дълбоко ще имаме в себе си, онзи любим,

миг вълшебен, който от всичко ни пази.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...