20 мар. 2007 г., 13:11

Парченце нежност 

  Поэзия
883 0 11

 

 

В очите ти кафеви стъпвам,

когато дрямка те напусне,

парченца нежност си откъсвам

от алените, сладки устни.

 

И по разпилените коси играя,

загръщам се с копринен блясък,

преплитам ги, венче си правя,

през пръсти ги прецеждам, като пясък.

 

А ти ме гледаш мълчаливо,

усмивка леко се протяга,

една примамлива и закачлива,

към моето лице посяга.

 

И плахо следват я ръцете,

неизмерно меки, нежно парят,

по кожата ми в миг прилепват,

а тя във удоволствие прегаря.

 

Аз пак се свеждам - жадни клони

към теб, към извора, водата,

усмивката ти съм подгонил,

парченце нежност за душата.

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??