Парченце нежност
В очите ти кафеви стъпвам,
когато дрямка те напусне,
парченца нежност си откъсвам
от алените, сладки устни.
И по разпилените коси играя,
загръщам се с копринен блясък,
преплитам ги, венче си правя,
през пръсти ги прецеждам, като пясък.
А ти ме гледаш мълчаливо,
усмивка леко се протяга,
една примамлива и закачлива,
към моето лице посяга.
И плахо следват я ръцете,
неизмерно меки, нежно парят,
по кожата ми в миг прилепват,
а тя във удоволствие прегаря.
Аз пак се свеждам - жадни клони
към теб, към извора, водата,
усмивката ти съм подгонил,
парченце нежност за душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
