Парченце нежност
В очите ти кафеви стъпвам,
когато дрямка те напусне,
парченца нежност си откъсвам
от алените, сладки устни.
И по разпилените коси играя,
загръщам се с копринен блясък,
преплитам ги, венче си правя,
през пръсти ги прецеждам, като пясък.
А ти ме гледаш мълчаливо,
усмивка леко се протяга,
една примамлива и закачлива,
към моето лице посяга.
И плахо следват я ръцете,
неизмерно меки, нежно парят,
по кожата ми в миг прилепват,
а тя във удоволствие прегаря.
Аз пак се свеждам - жадни клони
към теб, към извора, водата,
усмивката ти съм подгонил,
парченце нежност за душата.
© Деян Димитров All rights reserved.
