Паркът “Скобелев”, герои и любовници Спи светът, спи градът, спи езикът, спи и поетът Йосиф Бродски – и сънува, сънува как сънува лондончанинът Джон Дън Дори и циганите на Бала Баир сънуват и спят, спят и сънуват тъгите ни – пука им... Спи “Майка България” – монумент от гранит. Спи права, забила ръцете в небето ни. Но ние не спим! В града на метафизичната скука, на 107,6 мегахерца ултракъси вълни, слушаме радио “Плевен” – нощния блок, хоризонт за самотници. Или пък не слушаме – все тая... ... Паркът на Скобелев – генералът на белия кон – виж в кръстословиците: редутът и третият щурм – справка в историята. Венци и цветя, цветя и венци – меланхолия, почит, лаврови клонки, спринцовки, найлонови пликове... Обръгнали делника, чужди дори и на празника, приспали нощта алеите в камъни обхождат телата ни – разучават всяко различно от героичната битка за Плевен движение - жест, образ, мимика, пози. Натюрморт: сълзи, усмивки, кръв, кости, гилзи и трупове. Уморени и истинни тук съжителстват на рус ...