28.04.2006 г., 11:54

Паркът “Скобелев”, герои и любовници

1.4K 0 3
Паркът “Скобелев”,  герои и любовници


Спи светът, спи градът, спи езикът,
спи и поетът Йосиф Бродски – и сънува,
сънува как сънува лондончанинът Джон Дън

Дори и циганите на Бала Баир
сънуват и спят, спят и сънуват
тъгите ни – пука им...

Спи “Майка България” – монумент от гранит.
Спи права, забила ръцете в небето ни.

Но ние не спим!

В града на метафизичната скука,
на 107,6 мегахерца ултракъси вълни,
слушаме радио “Плевен” – нощния блок,
хоризонт за самотници.

Или пък не слушаме – все тая...

...

Паркът на Скобелев – генералът
на белия кон – виж в кръстословиците:
редутът и третият щурм – справка в историята.

Венци и цветя, цветя и венци – меланхолия,
почит, лаврови клонки, спринцовки, найлонови пликове...

Обръгнали делника, чужди дори и на празника,
приспали нощта алеите в камъни
обхождат телата ни – разучават всяко
различно от героичната битка за Плевен
движение - жест, образ, мимика, пози.

Натюрморт: сълзи, усмивки, кръв,
кости, гилзи и трупове.

Уморени и истинни тук съжителстват
на руси и беларуси, украини и фини
разпилените спомени
и наште блажени и голи тела – 
техните бъдещи сънища.

И само дърветата помнят и знаят,
знаят и помнят – смъртта им, оргазма ни.

...

Скъпи, 

Аз не познавам думата “искам”,
не искам да искам, но искам
да имам очите ти – твоето нощно бдение
по мойте големи и тъжни гърди.
 
И ние тъпо, в смисъл - студено,
но ни се иска, и се надяваме,
да не се надяваме – и пак
ни се иска – и искаме, искаме...

Искаме!

-	Искам да не бях изнасилвана.
-	Искам поне веднъж да успея в брака си.
-	Искам да видя през тебе света.
-	Искам да бях мъжа на мечтите ти.
-	Искам да остана сама.
-	Искам да съм никой.

Господи, дай ни сили,
да искаме да не искаме!

...

Плевен, паркът “Скобелев”, 
букви висят по дърветата – 
разчитат се:
Надпис номер едно:
Спи светът, спи градът, спи езикът – спят във него
живи и мъртви, мъртви и живи телата им.

Надпис номер две:
"Мая, обичам те,
тук и сега,
да го направим,
като за последно"

...

Лека нощ!
Тиха нощ!
Свята нощ!                                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "почит,лаврови клонки,спринцовки,найлонови пликове..."

    Поздрав!
  • И това тук!Заинтригува ме...инересен стил.
    Поздрав!
  • X_x
    хм... абе усещам че тук има някакъв смисъл, но и след втория прочит ми е трудно да го доловя... като стил, мисля че е доста интересно- кара те да продължиш да четеш... има някакъв много особен ритъм, който ме впечатли
    и все пак не мога да поставя еднозначна оценка

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...