7 янв. 2010 г., 16:58

Пародия на училищния живот

1.3K 1 1

УЧИЛИЩНИ МЪКИ

 

Задъхани от последното усилие,

с морни чела от пореден напън,

предвкусващи края на това насилие,

като котка пред дъската черна драпам.

 

И ето, изтича и последната минута,

бие звънецът - наший спасител -

и излиза от стаята учителка надута,

на ученическата смърт предвестител.


Всевъзможни знания училище дарява -

как се пушат цигари, как да натупаш другар,

от всеки ученик междучасието се възпява,

а учителят се определя като "на адската порта стражар"!


От училище от славен - по-славен разбойник излиза,

всеки се мъчи да измисли беля,

ала щом часът започне, всеки признак на живот замира

и всеки прекършва вяло снага.


Един сънува, друг мечтае

за лятна безгрижност и морска свобода

и ето, че пролетното слънце отново вещае,

за предстоящата сбъдната мечта:


ЛЯТНА ВАКАНЦИЯ!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...