7 янв. 2010 г., 16:58

Пародия на училищния живот

1.3K 1 1

УЧИЛИЩНИ МЪКИ

 

Задъхани от последното усилие,

с морни чела от пореден напън,

предвкусващи края на това насилие,

като котка пред дъската черна драпам.

 

И ето, изтича и последната минута,

бие звънецът - наший спасител -

и излиза от стаята учителка надута,

на ученическата смърт предвестител.


Всевъзможни знания училище дарява -

как се пушат цигари, как да натупаш другар,

от всеки ученик междучасието се възпява,

а учителят се определя като "на адската порта стражар"!


От училище от славен - по-славен разбойник излиза,

всеки се мъчи да измисли беля,

ала щом часът започне, всеки признак на живот замира

и всеки прекършва вяло снага.


Един сънува, друг мечтае

за лятна безгрижност и морска свобода

и ето, че пролетното слънце отново вещае,

за предстоящата сбъдната мечта:


ЛЯТНА ВАКАНЦИЯ!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...