7 янв. 2010 г., 16:58

Пародия на училищния живот

1.3K 1 1

УЧИЛИЩНИ МЪКИ

 

Задъхани от последното усилие,

с морни чела от пореден напън,

предвкусващи края на това насилие,

като котка пред дъската черна драпам.

 

И ето, изтича и последната минута,

бие звънецът - наший спасител -

и излиза от стаята учителка надута,

на ученическата смърт предвестител.


Всевъзможни знания училище дарява -

как се пушат цигари, как да натупаш другар,

от всеки ученик междучасието се възпява,

а учителят се определя като "на адската порта стражар"!


От училище от славен - по-славен разбойник излиза,

всеки се мъчи да измисли беля,

ала щом часът започне, всеки признак на живот замира

и всеки прекършва вяло снага.


Един сънува, друг мечтае

за лятна безгрижност и морска свобода

и ето, че пролетното слънце отново вещае,

за предстоящата сбъдната мечта:


ЛЯТНА ВАКАНЦИЯ!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...