Jan 7, 2010, 4:58 PM

Пародия на училищния живот

1.3K 1 1

УЧИЛИЩНИ МЪКИ

 

Задъхани от последното усилие,

с морни чела от пореден напън,

предвкусващи края на това насилие,

като котка пред дъската черна драпам.

 

И ето, изтича и последната минута,

бие звънецът - наший спасител -

и излиза от стаята учителка надута,

на ученическата смърт предвестител.


Всевъзможни знания училище дарява -

как се пушат цигари, как да натупаш другар,

от всеки ученик междучасието се възпява,

а учителят се определя като "на адската порта стражар"!


От училище от славен - по-славен разбойник излиза,

всеки се мъчи да измисли беля,

ала щом часът започне, всеки признак на живот замира

и всеки прекършва вяло снага.


Един сънува, друг мечтае

за лятна безгрижност и морска свобода

и ето, че пролетното слънце отново вещае,

за предстоящата сбъдната мечта:


ЛЯТНА ВАКАНЦИЯ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...