7.01.2010 г., 16:58

Пародия на училищния живот

1.3K 1 1

УЧИЛИЩНИ МЪКИ

 

Задъхани от последното усилие,

с морни чела от пореден напън,

предвкусващи края на това насилие,

като котка пред дъската черна драпам.

 

И ето, изтича и последната минута,

бие звънецът - наший спасител -

и излиза от стаята учителка надута,

на ученическата смърт предвестител.


Всевъзможни знания училище дарява -

как се пушат цигари, как да натупаш другар,

от всеки ученик междучасието се възпява,

а учителят се определя като "на адската порта стражар"!


От училище от славен - по-славен разбойник излиза,

всеки се мъчи да измисли беля,

ала щом часът започне, всеки признак на живот замира

и всеки прекършва вяло снага.


Един сънува, друг мечтае

за лятна безгрижност и морска свобода

и ето, че пролетното слънце отново вещае,

за предстоящата сбъдната мечта:


ЛЯТНА ВАКАНЦИЯ!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...