13 авг. 2007 г., 10:27

Пастирът го няма - на залеза 

  Поэзия
566 0 5
 Пастирът го няма - на залеза
 
 Очите ми са сухи
 до удавяне,
 от сълзите на изгаряща душа.
 Усмивката ми
 вече изтънява
 на чувствата ми от солта.
 
 Полето е безоблачно.
 Дървета блъскат вятъра.
 Небето, непосято е оставено,
 дори пастирът го няма - на залеза.
 
 Мечти без време умират -
 звезди самотно излезли на паша
 и тайно ги някой събира -
 самотни, нежни, изплашени.
 
 И сълзите ми неми са -
 нямат звезди...
 А крадецът им
 празни ги брои, брои...

12.08.2007  18:47

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??