Пастирът го няма - на залеза
Пастирът го няма - на залеза
Очите ми са сухи
до удавяне,
от сълзите на изгаряща душа.
Усмивката ми
вече изтънява
на чувствата ми от солта.
Полето е безоблачно.
Дървета блъскат вятъра.
Небето, непосято е оставено,
дори пастирът го няма - на залеза.
Мечти без време умират -
звезди самотно излезли на паша
и тайно ги някой събира -
самотни, нежни, изплашени.
И сълзите ми неми са -
нямат звезди...
А крадецът им
празни ги брои, брои...
12.08.2007 18:47
Очите ми са сухи
до удавяне,
от сълзите на изгаряща душа.
Усмивката ми
вече изтънява
на чувствата ми от солта.
Полето е безоблачно.
Дървета блъскат вятъра.
Небето, непосято е оставено,
дори пастирът го няма - на залеза.
Мечти без време умират -
звезди самотно излезли на паша
и тайно ги някой събира -
самотни, нежни, изплашени.
И сълзите ми неми са -
нямат звезди...
А крадецът им
празни ги брои, брои...
12.08.2007 18:47
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
