Aug 13, 2007, 10:27 AM

Пастирът го няма - на залеза

  Poetry
855 0 5
 Пастирът го няма - на залеза
 
 Очите ми са сухи
 до удавяне,
 от сълзите на изгаряща душа.
 Усмивката ми
 вече изтънява
 на чувствата ми от солта.
 
 Полето е безоблачно.
 Дървета блъскат вятъра.
 Небето, непосято е оставено,
 дори пастирът го няма - на залеза.
 
 Мечти без време умират -
 звезди самотно излезли на паша
 и тайно ги някой събира -
 самотни, нежни, изплашени.
 
 И сълзите ми неми са -
 нямат звезди...
 А крадецът им
 празни ги брои, брои...

12.08.2007  18:47

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...