Патиланци днес - в душите
В умалелите ни дрешки,
детството се гуши скрито.
От игрите ни лудешки,
панталонките пробити.
Топки, ластик и фунийки,
колелета, жмичка, прашки...
С лютеница - на филийки,
се омазвахме, юнашки.
Каубои, индианци,
тичаха из махалата.
Бабите на патиланци,
хващаха се за главата.
Всяка рана - ден - до пладне,
никога белята съща.
Вечер капнали и гладни,
с обич Сънчо ни прегръща.
Раснахме така, с липите
и с мечтата си, крилата...
Патиланци днес - в душите,
с внуците кроим белята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
