10 июн. 2023 г., 12:11

Патриотично

880 3 8

Властта в държавата е сива, а кардиналите отвън

пионките редят щастливо, живеем, сякаш че насън.

А приказката продължава, вървим през ад с рекламен рай...

Родината е без държава, отпред с поредния ратай –

 

слуга безропотно послушен на чиковци през океан.

Народът псува, пие, пуши в поредния капан одран.

Да плача или да се смея сред този жалък маскарад,

вълкът очаква да проблеем, а урожая му – богат.

 

Сред толкова крадливи свраки, на кой да вярваш, ми кажи

и всяка сврака се отрака в училището по лъжи.

Достоен де ще се намери сред финикийския порой,

хрантутим тлъсти лицемери. Героят търсим. Кой е той?

 

Герои много, но продажни, пореден калпав слугинаж,

но да живеем днес е важно, но само в Тебе, Отче наш.

Навън животът ни е в дупка, но по-голяма отпреди,

сърцата ни с надежда тупкат, дано се нещо нареди.

 

Дано, но роби раснем ние, вървим с наведени глави,

борба ни трябва, не да вием, че хоризонта ни се сви.

Не да захапем пак комата, дълбоко скрити в своя дом,

сред рай от Бога ни изпратен, превърнат от властта в погром.

 

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен стих! Поздравления!
  • Стискам ръката ти, Миленче! Много силен и актуален стих, браво!👍💋
  • Много силен стих, зеленичко! Респект!
  • Тъжна реалност, превъплътена в стих. Поздравления!
  • Браво, Милена! Едно от най-силните ти стихотворения.
    Само едно не разбрах: "Народът псува, пие, пуши в поредния капан одран.", защото е в капана или се е докарал до този капан вследствие на тези действия години, години, години.. "На съда е ясно, да влезе убитият!"

Мълчат край мен добрите мъдреци 🇧🇬

МЪЛЧАТ КРАЙ МЕН ДОБРИТЕ МЪДРЕЦИ
... започнах да се чудя все по-често – нали по аритметика съм слаб,
защо животът спря да връща ресто, когато си купувам сутрин хляб,
защо живея като псе – наритан, завързан с глоби, с данъци безкрай,
и вече спрях отдавна да се питам кога ще смъкнем онзи вечен Рай? – ...
953 2 3

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...