10 июн. 2023 г., 12:11

Патриотично

881 3 8

Властта в държавата е сива, а кардиналите отвън

пионките редят щастливо, живеем, сякаш че насън.

А приказката продължава, вървим през ад с рекламен рай...

Родината е без държава, отпред с поредния ратай –

 

слуга безропотно послушен на чиковци през океан.

Народът псува, пие, пуши в поредния капан одран.

Да плача или да се смея сред този жалък маскарад,

вълкът очаква да проблеем, а урожая му – богат.

 

Сред толкова крадливи свраки, на кой да вярваш, ми кажи

и всяка сврака се отрака в училището по лъжи.

Достоен де ще се намери сред финикийския порой,

хрантутим тлъсти лицемери. Героят търсим. Кой е той?

 

Герои много, но продажни, пореден калпав слугинаж,

но да живеем днес е важно, но само в Тебе, Отче наш.

Навън животът ни е в дупка, но по-голяма отпреди,

сърцата ни с надежда тупкат, дано се нещо нареди.

 

Дано, но роби раснем ние, вървим с наведени глави,

борба ни трябва, не да вием, че хоризонта ни се сви.

Не да захапем пак комата, дълбоко скрити в своя дом,

сред рай от Бога ни изпратен, превърнат от властта в погром.

 

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен стих! Поздравления!
  • Стискам ръката ти, Миленче! Много силен и актуален стих, браво!👍💋
  • Много силен стих, зеленичко! Респект!
  • Тъжна реалност, превъплътена в стих. Поздравления!
  • Браво, Милена! Едно от най-силните ти стихотворения.
    Само едно не разбрах: "Народът псува, пие, пуши в поредния капан одран.", защото е в капана или се е докарал до този капан вследствие на тези действия години, години, години.. "На съда е ясно, да влезе убитият!"

Мълчат край мен добрите мъдреци 🇧🇬

МЪЛЧАТ КРАЙ МЕН ДОБРИТЕ МЪДРЕЦИ
... започнах да се чудя все по-често – нали по аритметика съм слаб,
защо животът спря да връща ресто, когато си купувам сутрин хляб,
защо живея като псе – наритан, завързан с глоби, с данъци безкрай,
и вече спрях отдавна да се питам кога ще смъкнем онзи вечен Рай? – ...
953 2 3

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...