Патриотично
Властта в държавата е сива, а кардиналите отвън
пионките редят щастливо, живеем, сякаш че насън.
А приказката продължава, вървим през ад с рекламен рай...
Родината е без държава, отпред с поредния ратай –
слуга безропотно послушен на чиковци през океан.
Народът псува, пие, пуши в поредния капан одран.
Да плача или да се смея сред този жалък маскарад,
вълкът очаква да проблеем, а урожая му – богат.
Сред толкова крадливи свраки, на кой да вярваш, ми кажи
и всяка сврака се отрака в училището по лъжи.
Достоен де ще се намери сред финикийския порой,
хрантутим тлъсти лицемери. Героят търсим. Кой е той?
Герои много, но продажни, пореден калпав слугинаж,
но да живеем днес е важно, но само в Тебе, Отче наш.
Навън животът ни е в дупка, но по-голяма отпреди,
сърцата ни с надежда тупкат, дано се нещо нареди.
Дано, но роби раснем ние, вървим с наведени глави,
борба ни трябва, не да вием, че хоризонта ни се сви.
Не да захапем пак комата, дълбоко скрити в своя дом,
сред рай от Бога ни изпратен, превърнат от властта в погром.
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
