19 июл. 2008 г., 13:59

Пазя още

Поэзия

1K 0 26

Дъга след дъжд -
недостижима и примамлива,
порой -
неудържимо силен.
Имам срещи,
после отминавам.
Не може да се спре стихията.
Усмихвам се -
през болка във очите -
и често губя,
без да съм играла.
Но пазя още
в себе си момичето -
в живота до полуда влюбено
и бяло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Най-бялото не е изгубено-това е Мисълта!

2008-07-26T12:59:59+03:00
Бора-Бора (Борислав Пелов)

Страхотно! Финалът е супер!

2008-07-21T22:22:30+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

бялото...запази си бялото...
с обич,прекрасна Ваня...

2008-07-21T08:38:43+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Честита 100-на творба, мила Ванче!!!
С още много да ни зарадваш - "мари девойко хубава"...поздрав с тази песен

2008-07-20T11:20:22+03:00
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

Усмихвам се -
през болка във очите -
и често губя,
без да съм играла.
Но пазя още
в себе си момичето -
в живота до полуда влюбено
и бяло.
!!!Безмълвна съм!!!Поклон!!!

2008-07-20T11:07:03+03:00