16 авг. 2013 г., 20:33

Печалба

525 0 0

Печалба

 

          на Н.С.

 

Влезе в живота ми точно когато имах нужда.

Нужда от покой. И нужда от вълнение.

Изпрати сърцето ми отново на служба.

Различна от застой. И не на подчинение.

 

Ти прозря в душата ми -

обиколи всеки ъгъл и застана

на пътеката, която бе застлана.

Застлана с много скръб, болка и тъга,

и не по-малко самота.

Застана да очакваш позволението ми.

 

Ти искаше да се пребориш

с всички мъки и разочарования,

от които сърцето ми бе разбито на милиони частици.

Искаше да си оспориш

място - за нови очарования -

място без злоба и без място за сълзици.

 

Успя! Сърцето поддаде се и падна във боя.

Твое е и винаги твое ще бъде!

Най-прекрасният звук е когато чуеш му воя.

И когато знаеш, че винаги твоя ще бъда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...