16 авг. 2013 г., 20:33

Печалба

522 0 0

Печалба

 

          на Н.С.

 

Влезе в живота ми точно когато имах нужда.

Нужда от покой. И нужда от вълнение.

Изпрати сърцето ми отново на служба.

Различна от застой. И не на подчинение.

 

Ти прозря в душата ми -

обиколи всеки ъгъл и застана

на пътеката, която бе застлана.

Застлана с много скръб, болка и тъга,

и не по-малко самота.

Застана да очакваш позволението ми.

 

Ти искаше да се пребориш

с всички мъки и разочарования,

от които сърцето ми бе разбито на милиони частици.

Искаше да си оспориш

място - за нови очарования -

място без злоба и без място за сълзици.

 

Успя! Сърцето поддаде се и падна във боя.

Твое е и винаги твое ще бъде!

Най-прекрасният звук е когато чуеш му воя.

И когато знаеш, че винаги твоя ще бъда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...