Aug 16, 2013, 8:33 PM

Печалба

  Poetry » Other
519 0 0

Печалба

 

          на Н.С.

 

Влезе в живота ми точно когато имах нужда.

Нужда от покой. И нужда от вълнение.

Изпрати сърцето ми отново на служба.

Различна от застой. И не на подчинение.

 

Ти прозря в душата ми -

обиколи всеки ъгъл и застана

на пътеката, която бе застлана.

Застлана с много скръб, болка и тъга,

и не по-малко самота.

Застана да очакваш позволението ми.

 

Ти искаше да се пребориш

с всички мъки и разочарования,

от които сърцето ми бе разбито на милиони частици.

Искаше да си оспориш

място - за нови очарования -

място без злоба и без място за сълзици.

 

Успя! Сърцето поддаде се и падна във боя.

Твое е и винаги твое ще бъде!

Най-прекрасният звук е когато чуеш му воя.

И когато знаеш, че винаги твоя ще бъда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...