16.08.2013 г., 20:33

Печалба

531 0 0

Печалба

 

          на Н.С.

 

Влезе в живота ми точно когато имах нужда.

Нужда от покой. И нужда от вълнение.

Изпрати сърцето ми отново на служба.

Различна от застой. И не на подчинение.

 

Ти прозря в душата ми -

обиколи всеки ъгъл и застана

на пътеката, която бе застлана.

Застлана с много скръб, болка и тъга,

и не по-малко самота.

Застана да очакваш позволението ми.

 

Ти искаше да се пребориш

с всички мъки и разочарования,

от които сърцето ми бе разбито на милиони частици.

Искаше да си оспориш

място - за нови очарования -

място без злоба и без място за сълзици.

 

Успя! Сърцето поддаде се и падна във боя.

Твое е и винаги твое ще бъде!

Най-прекрасният звук е когато чуеш му воя.

И когато знаеш, че винаги твоя ще бъда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...