12 нояб. 2023 г., 10:20

Печалният ми образ се усмихна

456 1 1

Във няколко момента от живота 

докосвал съм на сляпо свойто щастие.

Разбира се, че свързано с любов,

в която вечно нямах съучастник.

И както колебаех се доскоро,

дали да си събудя пак сърцето,

ти бързо ме съблече чак до голо.

Душата ми бе в твоите ръце.

И шеметно забързаха се дните ми,

а нощите не стигат за блаженството,

в което бях дочул как се обича

и вярва в утопично съвършенство.

А думите не идват, и не идват...

До тук да е. Каквото беше - беше. 

Игриво сякаш Господ ми намигна,

че времето за писане изтече.

Какво, че вдъхновяваше ме болката?

Печалния ми образ се усмихна.

Прощавайте, но тъжно е дотолкова, 

единствено за влюбените в стихове... 

 

©тихопат.

Данаил Антонов

31.10.2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...