Nov 12, 2023, 10:20 AM

Печалният ми образ се усмихна

  Poetry » Love
452 1 1

Във няколко момента от живота 

докосвал съм на сляпо свойто щастие.

Разбира се, че свързано с любов,

в която вечно нямах съучастник.

И както колебаех се доскоро,

дали да си събудя пак сърцето,

ти бързо ме съблече чак до голо.

Душата ми бе в твоите ръце.

И шеметно забързаха се дните ми,

а нощите не стигат за блаженството,

в което бях дочул как се обича

и вярва в утопично съвършенство.

А думите не идват, и не идват...

До тук да е. Каквото беше - беше. 

Игриво сякаш Господ ми намигна,

че времето за писане изтече.

Какво, че вдъхновяваше ме болката?

Печалния ми образ се усмихна.

Прощавайте, но тъжно е дотолкова, 

единствено за влюбените в стихове... 

 

©тихопат.

Данаил Антонов

31.10.2023

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...