12.11.2023 г., 10:20

Печалният ми образ се усмихна

449 1 1

Във няколко момента от живота 

докосвал съм на сляпо свойто щастие.

Разбира се, че свързано с любов,

в която вечно нямах съучастник.

И както колебаех се доскоро,

дали да си събудя пак сърцето,

ти бързо ме съблече чак до голо.

Душата ми бе в твоите ръце.

И шеметно забързаха се дните ми,

а нощите не стигат за блаженството,

в което бях дочул как се обича

и вярва в утопично съвършенство.

А думите не идват, и не идват...

До тук да е. Каквото беше - беше. 

Игриво сякаш Господ ми намигна,

че времето за писане изтече.

Какво, че вдъхновяваше ме болката?

Печалния ми образ се усмихна.

Прощавайте, но тъжно е дотолкова, 

единствено за влюбените в стихове... 

 

©тихопат.

Данаил Антонов

31.10.2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...