пей... останалото

дакота (Дакота)
152 364

26 мар. 2007 г., 00:38

Поэзия

568 0 3

Прекомерно ридаеш... проливаш сълзи.

Вразуми се накрая, скръбта укроти!

Какво като гасне голямата страст -

във дим се препъва красивият глас.

Обхваща те лудост, вакханкски ехти,

във танца на думите куцат мечти.

В поток от лъжи потиснати плуват

с отрова в очите и буца във гърлото.

Разхлабва се, пада предадена връзка -

любовната вярност от миг се прекъсва.

На пълна почивка увисва безмълвна,

в ръцете на мрака до пропаст се гмурва.

Назад! Не внимаваш, пази се! Пази...

През чувствата стъпвай едва - без следи!

От дясно, отляво пропълзяват отхлупени

”приятелски” ларви по завист излюпени.

По тъмно се хапе, сред мъртво огнище,

когато пресъхне и най-близкият извор -

до празния трон на мъжествена смелост,

обвързан от примка на нова Венера.

Владей се! Пред облаци не отстъпвай!

Нали ти самата избра да го пуснеш...

Да стигне върха на твоите страдания

с крилата, които тренира в измяната.

Сломена не падай във всичко останало -

сред многото ястреби прелитат и славеи.

Песента ще остане без глас и без слава,

ако от страх не достигне до края си.