пей... останалото
Прекомерно ридаеш... проливаш сълзи.
Вразуми се накрая, скръбта укроти!
Какво като гасне голямата страст -
във дим се препъва красивият глас.
Обхваща те лудост, вакханкски ехти,
във танца на думите куцат мечти.
В поток от лъжи потиснати плуват
с отрова в очите и буца във гърлото.
Разхлабва се, пада предадена връзка -
любовната вярност от миг се прекъсва.
На пълна почивка увисва безмълвна,
в ръцете на мрака до пропаст се гмурва.
Назад! Не внимаваш, пази се! Пази...
През чувствата стъпвай едва - без следи!
От дясно, отляво пропълзяват отхлупени
”приятелски” ларви по завист излюпени.
По тъмно се хапе, сред мъртво огнище,
когато пресъхне и най-близкият извор -
до празния трон на мъжествена смелост,
обвързан от примка на нова Венера.
Владей се! Пред облаци не отстъпвай!
Нали ти самата избра да го пуснеш...
Да стигне върха на твоите страдания
с крилата, които тренира в измяната.
Сломена не падай във всичко останало -
сред многото ястреби прелитат и славеи.
Песента ще остане без глас и без слава,
ако от страх не достигне до края си.
© Дакота All rights reserved.
поразително благороден си!
