7 апр. 2015 г., 21:31

Пейзаж с море

788 0 5

За да живееш в морски град през есента,

би трябвало да си поет или художник.

Събаря вятърът една скала

на хълма във соленото подножие.

 

Изстиват младите прииждащи вълни -

не знаят нищо за отминалото лято.

А по прозореца вали... едно море вали -

дълбоко, тъмно, непознато.

 

Измита пясък неочакващ праг.

На плажа във сърцето ми е пусто.

И би било безумие да те потърся пак

и да те преживея би било изкуство.

 

За да живея в твоя свят през есента,

би трябвало да съм невидима и скрита,

като вълна в дълбокото,

като прощаваща сълза,

родена от очите ми.

 

07.04.2015

Велико Търново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...