За да живееш в морски град през есента,
би трябвало да си поет или художник.
Събаря вятърът една скала
на хълма във соленото подножие.
Изстиват младите прииждащи вълни -
не знаят нищо за отминалото лято.
А по прозореца вали... едно море вали -
дълбоко, тъмно, непознато.
Измита пясък неочакващ праг.
На плажа във сърцето ми е пусто.
И би било безумие да те потърся пак
и да те преживея би било изкуство.
За да живея в твоя свят през есента,
би трябвало да съм невидима и скрита,
като вълна в дълбокото,
като прощаваща сълза,
родена от очите ми.
07.04.2015
Велико Търново
© Елица Кръстева Всички права запазени