7.04.2015 г., 21:31

Пейзаж с море

786 0 5

За да живееш в морски град през есента,

би трябвало да си поет или художник.

Събаря вятърът една скала

на хълма във соленото подножие.

 

Изстиват младите прииждащи вълни -

не знаят нищо за отминалото лято.

А по прозореца вали... едно море вали -

дълбоко, тъмно, непознато.

 

Измита пясък неочакващ праг.

На плажа във сърцето ми е пусто.

И би било безумие да те потърся пак

и да те преживея би било изкуство.

 

За да живея в твоя свят през есента,

би трябвало да съм невидима и скрита,

като вълна в дълбокото,

като прощаваща сълза,

родена от очите ми.

 

07.04.2015

Велико Търново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...