Пенсионерски рап

Поэзия » Юмористическая

768 7 18

Хард е Киро, думи нямам!

(Ний сме пасмина голяма):

все сме гладни, все и жадни!

Един стане, други пък падне...

Абре, Киро, абе смайл* войводо?!

Що ни жалиш? Малко и немного

зимата ще ни с Господ-Бог опее.

Пролет китна иде! Ще намалеят

воплите за помощ. Няма страшно!

Умираме във времето сегашно...

Но в следовниците гняв възкръсва.

А пък ние... свикнахме на кръста!

–––––––––––––––––––––––––––––––

* – смайл (английски) – усмивка

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара, Румяна!

2022-02-06T16:19:51+02:00
RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

Ех Стойчо, туй наше българско дърво на живота, много клони има! Един слиза, друг се качва и всеки подрязва короната, но види се, яки са му корените. Все чакаме някаква издънка пък те все дивачки излизат. Где ги старите майстори, хубав калем да присадят!

2022-02-06T12:26:56+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря, Таня!

2022-02-06T12:00:08+02:00
di_t

Браво!

2022-02-06T11:47:13+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментарите,Сенилга и Жени!
Жени, все пак се получава от смях през сълзи-до сълзи без смях.

2022-02-06T11:35:48+02:00