Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782

4.02.2022 г., 14:05

Пенсионерски рап

Поезия » Хумористична

769 7 18

Хард е Киро, думи нямам!

(Ний сме пасмина голяма):

все сме гладни, все и жадни!

Един стане, други пък падне...

Абре, Киро, абе смайл* войводо?!

Що ни жалиш? Малко и немного

зимата ще ни с Господ-Бог опее.

Пролет китна иде! Ще намалеят

воплите за помощ. Няма страшно!

Умираме във времето сегашно...

Но в следовниците гняв възкръсва.

А пък ние... свикнахме на кръста!

–––––––––––––––––––––––––––––––

* – смайл (английски) – усмивка

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара, Румяна!

2022-02-06T16:19:51+02:00
RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

Ех Стойчо, туй наше българско дърво на живота, много клони има! Един слиза, друг се качва и всеки подрязва короната, но види се, яки са му корените. Все чакаме някаква издънка пък те все дивачки излизат. Где ги старите майстори, хубав калем да присадят!

2022-02-06T12:26:56+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря, Таня!

2022-02-06T12:00:08+02:00
di_t

Браво!

2022-02-06T11:47:13+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментарите,Сенилга и Жени!
Жени, все пак се получава от смях през сълзи-до сълзи без смях.

2022-02-06T11:35:48+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0