4.02.2022 г., 14:05

Пенсионерски рап

766 7 18

Хард е Киро, думи нямам!

(Ний сме пасмина голяма):

все сме гладни, все и жадни!

Един стане, други пък падне...

 

Абре, Киро, абе смайл* войводо?!

Що ни жалиш? Малко и немного 

зимата ще ни с Господ-Бог опее.

Пролет китна иде! Ще намалеят

 

воплите за помощ. Няма страшно!

Умираме във времето сегашно...

Но в следовниците гняв възкръсва.

А пък ние... свикнахме на кръста!

–––––––––––––––––––––––––––––––

* – смайл (английски) – усмивка 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара, Румяна!
  • Ех Стойчо, туй наше българско дърво на живота, много клони има! Един слиза, друг се качва и всеки подрязва короната, но види се, яки са му корените. Все чакаме някаква издънка пък те все дивачки излизат. Где ги старите майстори, хубав калем да присадят!
  • Благодаря, Таня!
  • Браво!
  • Благодаря за коментарите,Сенилга и Жени!
    Жени, все пак се получава от смях през сълзи-до сълзи без смях.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....