Хард е Киро, думи нямам!
(Ний сме пасмина голяма):
все сме гладни, все и жадни!
Един стане, други пък падне...
Абре, Киро, абе смайл* войводо?!
Що ни жалиш? Малко и немного
зимата ще ни с Господ-Бог опее.
Пролет китна иде! Ще намалеят
воплите за помощ. Няма страшно!
Умираме във времето сегашно...
Но в следовниците гняв възкръсва.
А пък ние... свикнахме на кръста!
–––––––––––––––––––––––––––––––
* – смайл (английски) – усмивка
© Стойчо Станев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
