Хард е Киро, думи нямам!
(Ний сме пасмина голяма):
все сме гладни, все и жадни!
Един стане, други пък падне...
Абре, Киро, абе смайл* войводо?!
Що ни жалиш? Малко и немного
зимата ще ни с Господ-Бог опее.
Пролет китна иде! Ще намалеят
воплите за помощ. Няма страшно!
Умираме във времето сегашно...
Но в следовниците гняв възкръсва.
А пък ние... свикнахме на кръста!
–––––––––––––––––––––––––––––––
* – смайл (английски) – усмивка
© Стойчо Станев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
