rudin (Иван Христов)
858 1444
14 дек. 2013 г., 10:19  

Пенсионерско 

  Поэзия » Юмористическая
494 0 5

Сутрин за ези-тура
хвърлям новата двулевка
и посрещам с вик „Ура!”
щастие – кафе с съседка.

Грабвам Нокия в ръка
и припряно я набирам.
Падна ми се ей така:
от лотария – квартира!

Ужасен съзнавам как
в мен кръвта ми се надига –
пенсия ще взимам чак
в други ден. Ай стига!

Телефонният сигнал
го прекъсвам. Не го вдигна...
Случва ми се на абдал
да се правя, без да мигна

с оправданията как,
с пенсия или години,
си оставам със мерак
сред поле от знойни мини

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??