rudin (Иван Христов)
865 1445
14.12.2013 г., 10:19 ч.  

Пенсионерско 

  Поезия » Хумористична
474 0 5

Сутрин за ези-тура
хвърлям новата двулевка
и посрещам с вик „Ура!”
щастие – кафе с съседка.

Грабвам Нокия в ръка
и припряно я набирам.
Падна ми се ей така:
от лотария – квартира!

Ужасен съзнавам как
в мен кръвта ми се надига –
пенсия ще взимам чак
в други ден. Ай стига!

Телефонният сигнал
го прекъсвам. Не го вдигна...
Случва ми се на абдал
да се правя, без да мигна

с оправданията как,
с пенсия или години,
си оставам със мерак
сред поле от знойни мини

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??