Пенсионерско
Сутрин за ези-тура
хвърлям новата двулевка
и посрещам с вик „Ура!”
щастие – кафе с съседка.
Грабвам Нокия в ръка
и припряно я набирам.
Падна ми се ей така:
от лотария – квартира!
Ужасен съзнавам как
в мен кръвта ми се надига –
пенсия ще взимам чак
в други ден. Ай стига!
Телефонният сигнал
го прекъсвам. Не го вдигна...
Случва ми се на абдал
да се правя, без да мигна
с оправданията как,
с пенсия или години,
си оставам със мерак
сред поле от знойни мини
© Иван Христов All rights reserved.
