20 сент. 2025 г., 15:21

Пепел

219 3 4

ПЕПЕЛ

 

Все някога ще си вървим –

от север, запад или изток.

След думите остава дим –

а всеки много е поискал.

 

И всеки много е мечтал –

а в раните ни сол е сипвал.

И тръгва си – недоразбрал

мига, когато сме си близки,

 

когато сме подали длан

или могли сме да прекръстим

света, от взривове пиян.

Това се случва често късно.

 

Трепери земното кълбо –

войни, пожари и раздели.

Нуждаем се от грам любов –

която да сме изживели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...