Пепел
ПЕПЕЛ
Все някога ще си вървим –
от север, запад или изток.
След думите остава дим –
а всеки много е поискал.
И всеки много е мечтал –
а в раните ни сол е сипвал.
И тръгва си – недоразбрал
мига, когато сме си близки,
когато сме подали длан
или могли сме да прекръстим
света, от взривове пиян.
Това се случва често късно.
Трепери земното кълбо –
войни, пожари и раздели.
Нуждаем се от грам любов –
която да сме изживели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
