25 нояб. 2021 г., 22:39

Пепел от мечти

686 2 5

Ръцете ми са целите във прах,

във пепелта от изгорели "птици".

Когато ги погледнах, осъзнах –

мечти са туй, угаснали в зеници.

 

Не исках да повярвам – не е сън,

как блянове горяха като факли.

Прашинки от несбъднат миг със звън

умираха сега – без свой параклис!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Щураче, Пепи, Роси, Миночка! Поздрави!
  • Малко се натъжих, но много, много ми хареса! Поздравявам те!
  • умираха сега – без свой параклис!
    Страхотно и оригинално е, Дани!
  • Прашинки от несбъднат миг със звън,
    👏 Много ми хареса!
  • Чудесно пресъздадена идея. За мен най-ценното в дадена творба е уникалния поглед, той не може да се имитира, не може да се измисли, дава се свише.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...