Ръцете ми са целите във прах,
във пепелта от изгорели "птици".
Когато ги погледнах, осъзнах –
мечти са туй, угаснали в зеници.
Не исках да повярвам – не е сън,
как блянове горяха като факли.
Прашинки от несбъднат миг със звън
умираха сега – без свой параклис!
© Данаил Таков Все права защищены