25 nov 2021, 22:39

Пепел от мечти 

  Poesía
452 2 5

Ръцете ми са целите във прах,

във пепелта от изгорели "птици".

Когато ги погледнах, осъзнах –

мечти са туй, угаснали в зеници.

 

Не исках да повярвам – не е сън,

как блянове горяха като факли.

Прашинки от несбъднат миг със звън

умираха сега – без свой параклис!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Щураче, Пепи, Роси, Миночка! Поздрави!
  • Малко се натъжих, но много, много ми хареса! Поздравявам те!
  • умираха сега – без свой параклис!
    Страхотно и оригинално е, Дани!
  • Прашинки от несбъднат миг със звън,
    👏 Много ми хареса!
  • Чудесно пресъздадена идея. За мен най-ценното в дадена творба е уникалния поглед, той не може да се имитира, не може да се измисли, дава се свише.
Propuestas
: ??:??