Пепел от мечти

Poetry

676 2 5

Ръцете ми са целите във прах,

във пепелта от изгорели "птици".

Когато ги погледнах, осъзнах –

мечти са туй, угаснали в зеници.

Не исках да повярвам – не е сън,

как блянове горяха като факли.

Прашинки от несбъднат миг със звън

умираха сега – без свой параклис!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dansyto (Данаил Таков)

Благодаря ви, Щураче, Пепи, Роси, Миночка! Поздрави!

2021-12-02T22:25:34+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Малко се натъжих, но много, много ми хареса! Поздравявам те!

2021-11-28T19:45:26+02:00
РосиДимова (Росица Димова)

умираха сега – без свой параклис!
Страхотно и оригинално е, Дани!

2021-11-26T20:32:09+02:00
palenka (П Антонова)

Прашинки от несбъднат миг със звън,
👏 Много ми хареса!

2021-11-26T08:45:39+02:00
щураче (любимка)

Чудесно пресъздадена идея. За мен най-ценното в дадена творба е уникалния поглед, той не може да се имитира, не може да се измисли, дава се свише.

2021-11-26T00:09:40+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0