25.11.2021 г., 22:39 ч.

Пепел от мечти 

  Поезия
377 2 5

Ръцете ми са целите във прах,

във пепелта от изгорели "птици".

Когато ги погледнах, осъзнах –

мечти са туй, угаснали в зеници.

 

Не исках да повярвам – не е сън,

как блянове горяха като факли.

Прашинки от несбъднат миг със звън

умираха сега – без свой параклис!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Щураче, Пепи, Роси, Миночка! Поздрави!
  • Малко се натъжих, но много, много ми хареса! Поздравявам те!
  • умираха сега – без свой параклис!
    Страхотно и оригинално е, Дани!
  • Прашинки от несбъднат миг със звън,
    👏 Много ми хареса!
  • Чудесно пресъздадена идея. За мен най-ценното в дадена творба е уникалния поглед, той не може да се имитира, не може да се измисли, дава се свише.
Предложения
: ??:??