25.11.2021 г., 22:39

Пепел от мечти

678 2 5

Ръцете ми са целите във прах,

във пепелта от изгорели "птици".

Когато ги погледнах, осъзнах –

мечти са туй, угаснали в зеници.

 

Не исках да повярвам – не е сън,

как блянове горяха като факли.

Прашинки от несбъднат миг със звън

умираха сега – без свой параклис!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Щураче, Пепи, Роси, Миночка! Поздрави!
  • Малко се натъжих, но много, много ми хареса! Поздравявам те!
  • умираха сега – без свой параклис!
    Страхотно и оригинално е, Дани!
  • Прашинки от несбъднат миг със звън,
    👏 Много ми хареса!
  • Чудесно пресъздадена идея. За мен най-ценното в дадена творба е уникалния поглед, той не може да се имитира, не може да се измисли, дава се свише.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...