27 мая 2011 г., 12:51

Пепел от рози

518 0 0

"Пепел от рози"
Със пръсти стисках тръните до кръв,
облизвах хищно пепелта от рози,
пищях обезумял към мъртвата Луна,
с ръце разкъсвайки изгнилите цветя.

Очите ми горяха от омраза,
лицето ми превърна се в мъгла,
сърцето ми - сразено сякаш от проказа,
погубваща изгубената ми душа.

Аз жив уж бях,
но вътре в себе си умрях,
подобно въглен в тъмното изтлях,
изплюх се върху гроба си и отлетях...

*                      *                       *

Със зъби гризах вените и пиех кръв,
удавих се във пепелта от рози
и със разцепена от удари уста
проклинах Бога, Дявола и мръсната Съдба...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...