27 may 2011, 12:51

Пепел от рози

521 0 0

"Пепел от рози"
Със пръсти стисках тръните до кръв,
облизвах хищно пепелта от рози,
пищях обезумял към мъртвата Луна,
с ръце разкъсвайки изгнилите цветя.

Очите ми горяха от омраза,
лицето ми превърна се в мъгла,
сърцето ми - сразено сякаш от проказа,
погубваща изгубената ми душа.

Аз жив уж бях,
но вътре в себе си умрях,
подобно въглен в тъмното изтлях,
изплюх се върху гроба си и отлетях...

*                      *                       *

Със зъби гризах вените и пиех кръв,
удавих се във пепелта от рози
и със разцепена от удари уста
проклинах Бога, Дявола и мръсната Съдба...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....